Спи небето уморено

след залеза на минал ден.

Лежа във мрак усамотено

от спомена за теб плененa.

Сега горя, но зная -

скоро ще угасна и изстина.

Колкото и да мечтая,

със щастие ще се размина.

Мълчат отгоре моите звезди,

разпилени по замислено небе;

Потънал в сините очи

на невинност, на дете.

Но не трябва. Спри!

Чувствата не ще ти ги открия.

Просто ще те гледам отстрани

и ще сънувам, дишам, пия.

Отчаян зов!

Не ще възкръсне из пепелта.

Една любов,

за която никой не разбра...

Спи небето уморено

пред изгрева на новий ден.

Вървиме с тебе разделени,

умрял е споменът за мен.